Доц. Тодор Велчев: Божествената частица може да обясни някои отдавна стоящи проблеми във физиката на елементарните частици и в космологията
Грандиозните пробиви в науката надали пряко ще значат нещо конкретно за обществото, тъй като малко на брой наблюдават новостите в науката и развиването в нея. Но науката има този капацитет, че основава доста по-широка визия за света, доста по-задълбочена, която индиректно подкрепя развиването на човешките общества и на човешката просвета. Така е станало и преди 100 години, когато са били революциите във връзка с Теорията на относителността и на Квантовата физика. Това е събудило доста мозъци, надалеч освен на хората, занимаващи се с физика, а индиректно дава подтик за развиване на технологиите. Защото сред науката и технологиите има една доста интимна връзка. Това сподели доцент Тодор Велчев, началник Катедра Астрономия, ФзФ, СУ „ Св. Климент Охридски “, в изявление за " Блумбърг ".
Поводът за гостуването на доцент Велчев бе, че учените са разкрили голяма пръстеновидна конструкция в галактическото пространство и тя е толкоз огромна, че слага под въпрос настоящето схващане за Вселената. Структурата е формирана от галактики и космически купове и е втората с подобен голям размер, разпознат е от Алексия Лопес, английска докторантка. Според нея структурата е сложна за пояснение при сегашните ни разбирания за Вселената. Откритията наподобява оспорват основния космологичен принцип, който гласи, че в огромен мащаб Вселената би трябвало да наподобява почти идентична на всички места. Това изобретение тепърва предстои да бъде тествано и коментирано.
" Божествената парченце е една обикновена парченце с доста огромна маса, наречена Х-бузон, тъй като нейното битие е препоръчано на първо време от един британски физик - Питър Хигс през 60-те години на предишния век. Дали е удачно името " божествена парченце ", има разногласия в научните среди, само че смисълът е, че тя може да изясни някои от дълго време стоящи проблеми във физиката на обикновените частици и в космологията ".
Става дума за така наречен слаби взаимоотношения и за частиците, с които те се реализират, изясни събеседникът. " Тази парченце може да изясни по какъв начин тези частици получават маса. А във връзка с космологията очакванията са, че тя може да изясни за какво Вселената в най-ранните си стадии се е разширила в началото доста бързо, с огромно ускоряване - така наречен инфлация. Това е стопански термин, само че тя съществува и в космологията ".
" Тази " божествена парченце " е претендент за инфлатон, т.е. за физическия сътрудник, който е стоял зад това в началото ускорително за малко време уголемение на Вселената ", споделя доцент Велчев.
В последните години има сполучливи опити да се изясни това и учените в прочут смисъл са по-близо да това да потвърдят съществуването на тази парченце и присъединяване ѝ в този развой, само че въпросът е, че този стадий от развиването на Вселената, защото е доста ранен (става дума за време по-малко от 10 на минус 30-та секунди). Този стадий не е наблюдаем, само че остава теоретичното му моделиране, добави доцентът.
На въпроса има ли граници Вселената доцент Велчев сподели: " Понятието граници значи, че има пространство, в което да очертаем тези граници, т.е. все едно, че имаме външно и вътрешно за Вселената пространство. Но концептуалната рамка на актуалната доктрина на космологията е кардинално друга. Тя е в границите на теорията на относителността и там приказваме за континуум пространство-време и материя и това е едно цяло. Тоест, не можем да кажем, че вселената се уголемява или се уголемява във времето и пространството. Говорим, че дружно с вселената поражда самото време и пространство. Тоест, вселената има размер, само че няма граници. Един известен образец е с визията за надуващ се балон. Когато надувате балон, в случай че си представете си, че сте двумерно създание, което живее на повърхността на балона и познавате единствено две измерения, къде е за това създание ще е границата? За него всички други точки от балона ще се отдалечават от него с надуването на балона и площта на балона ще нараства, само че няма граници ".
" Допреди 20 години се смяташе, наблюдателните данни посочваха, че Вселената ще се уголемява до някакъв избран миг, когато разширението ще бъде заменено със стесняване и тя ще продължи да се свива назад към това, което е било нейното начало, така наречен сингулярност - т.е., положение на безпределно огромна компактност и безпределно малко пространство ".
Но наблюдения от края на XX век с най-големите наземни телескопи, на далечни свръхнови в далечни галактики, доведоха до проверка. Тоест, понастоящем се счита, че тя се уголемява ускорително и ще продължи да се уголемява по този начин, сподели още събеседникът. Той добави, че на процедура във всички области на астрофизиката има доста огромно развиване. " Нашата просвета се радва на доста огромен прогрес и това се дължи на няколко фактора. От една страна стоят опциите да се изстрелват телескопи на спътници на Земята или на сонди в междупланетното пространство. Имаме и големи, мощни компютърни технологии, които дават опция да се вършат тежки пресмятания - непостижими безусловно до преди 20-30 години и несъмнено на свободното придвижване на учени - това е една от положителните страни на глобализацията и на продан на научни хрумвания ".
" В няколко области мога да загатна съществено развиване на теорията - едното е в космологията - опитът да се моделира така наречен мрачно вещество, така наречен тъмна сила, когато говорим за напълно първите моменти за битие на нашата галактика - за сливане на две фундаментални физични теории, каквито са теорията на относителността и квантовата физика в така наречен квантова гравитация. Тоест, това е опит да се съчетае физиката на безпределно дребното с физиката на безпределно огромното. Това е огромното теоретично предизвикателство. Ако бъде основана една систематизирана доктрина на квантовата гравитация, която може да изясни най-ранните моменти от съществуването на Вселената, това би било една огромна гражданска война в науката ".
Последвайте канала на
Поводът за гостуването на доцент Велчев бе, че учените са разкрили голяма пръстеновидна конструкция в галактическото пространство и тя е толкоз огромна, че слага под въпрос настоящето схващане за Вселената. Структурата е формирана от галактики и космически купове и е втората с подобен голям размер, разпознат е от Алексия Лопес, английска докторантка. Според нея структурата е сложна за пояснение при сегашните ни разбирания за Вселената. Откритията наподобява оспорват основния космологичен принцип, който гласи, че в огромен мащаб Вселената би трябвало да наподобява почти идентична на всички места. Това изобретение тепърва предстои да бъде тествано и коментирано.
" Божествената парченце е една обикновена парченце с доста огромна маса, наречена Х-бузон, тъй като нейното битие е препоръчано на първо време от един британски физик - Питър Хигс през 60-те години на предишния век. Дали е удачно името " божествена парченце ", има разногласия в научните среди, само че смисълът е, че тя може да изясни някои от дълго време стоящи проблеми във физиката на обикновените частици и в космологията ".
Става дума за така наречен слаби взаимоотношения и за частиците, с които те се реализират, изясни събеседникът. " Тази парченце може да изясни по какъв начин тези частици получават маса. А във връзка с космологията очакванията са, че тя може да изясни за какво Вселената в най-ранните си стадии се е разширила в началото доста бързо, с огромно ускоряване - така наречен инфлация. Това е стопански термин, само че тя съществува и в космологията ".
" Тази " божествена парченце " е претендент за инфлатон, т.е. за физическия сътрудник, който е стоял зад това в началото ускорително за малко време уголемение на Вселената ", споделя доцент Велчев.
В последните години има сполучливи опити да се изясни това и учените в прочут смисъл са по-близо да това да потвърдят съществуването на тази парченце и присъединяване ѝ в този развой, само че въпросът е, че този стадий от развиването на Вселената, защото е доста ранен (става дума за време по-малко от 10 на минус 30-та секунди). Този стадий не е наблюдаем, само че остава теоретичното му моделиране, добави доцентът.
На въпроса има ли граници Вселената доцент Велчев сподели: " Понятието граници значи, че има пространство, в което да очертаем тези граници, т.е. все едно, че имаме външно и вътрешно за Вселената пространство. Но концептуалната рамка на актуалната доктрина на космологията е кардинално друга. Тя е в границите на теорията на относителността и там приказваме за континуум пространство-време и материя и това е едно цяло. Тоест, не можем да кажем, че вселената се уголемява или се уголемява във времето и пространството. Говорим, че дружно с вселената поражда самото време и пространство. Тоест, вселената има размер, само че няма граници. Един известен образец е с визията за надуващ се балон. Когато надувате балон, в случай че си представете си, че сте двумерно създание, което живее на повърхността на балона и познавате единствено две измерения, къде е за това създание ще е границата? За него всички други точки от балона ще се отдалечават от него с надуването на балона и площта на балона ще нараства, само че няма граници ".
" Допреди 20 години се смяташе, наблюдателните данни посочваха, че Вселената ще се уголемява до някакъв избран миг, когато разширението ще бъде заменено със стесняване и тя ще продължи да се свива назад към това, което е било нейното начало, така наречен сингулярност - т.е., положение на безпределно огромна компактност и безпределно малко пространство ".
Но наблюдения от края на XX век с най-големите наземни телескопи, на далечни свръхнови в далечни галактики, доведоха до проверка. Тоест, понастоящем се счита, че тя се уголемява ускорително и ще продължи да се уголемява по този начин, сподели още събеседникът. Той добави, че на процедура във всички области на астрофизиката има доста огромно развиване. " Нашата просвета се радва на доста огромен прогрес и това се дължи на няколко фактора. От една страна стоят опциите да се изстрелват телескопи на спътници на Земята или на сонди в междупланетното пространство. Имаме и големи, мощни компютърни технологии, които дават опция да се вършат тежки пресмятания - непостижими безусловно до преди 20-30 години и несъмнено на свободното придвижване на учени - това е една от положителните страни на глобализацията и на продан на научни хрумвания ".
" В няколко области мога да загатна съществено развиване на теорията - едното е в космологията - опитът да се моделира така наречен мрачно вещество, така наречен тъмна сила, когато говорим за напълно първите моменти за битие на нашата галактика - за сливане на две фундаментални физични теории, каквито са теорията на относителността и квантовата физика в така наречен квантова гравитация. Тоест, това е опит да се съчетае физиката на безпределно дребното с физиката на безпределно огромното. Това е огромното теоретично предизвикателство. Ако бъде основана една систематизирана доктрина на квантовата гравитация, която може да изясни най-ранните моменти от съществуването на Вселената, това би било една огромна гражданска война в науката ".
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ